17.11.1993
Днес се навършват 16 години от деня, който завинаги промени живота на цяло футболно поколение, промени българския футбол, къде за добро или за лошо и българския фен.

Една паметна дата в Историята на българския футбол, а и като цяло в Българската история. Това са или по скоро бяха геройте на новото време накарали цяла една нация да се гордее с тях. Нещо, което едва ли ще се повтори в близко бъдеще.

Голът на Емил Костадинов на ст. "Парк Де Пренс" секунда преди края на редовното време, изпрати България във футболния Рай. Това бе началото на вълнуващо десетилетие, в което се радвахме на две участия на Мондиал (1994 и 1998 г) и на първите за България Европейски финали (1996). Щастливите мигове обаче са останали назад във времето, а някак символично, човекът избран да сложи точка на приказката се оказа един от големите ни герои.

Какво се случи на 17 ноември 1993 г. Подозирахме че някой мисли за нас, там горе още след като Израел беше победил Франция като гост само заради честта си. Тогава нямаше дечица преди мачовете, които да разнасят жълт трансперант с призоваващ към феърплей, но пък това чудо "честна игра" си съществуваше. Трябваше ни само победа, но домакините поведоха в резултата. Стоичков играеше слабо, а на него разчитахме доста. Изравняване! Последните минути бяха тягостни, но тайно се надявахме. Тогава дойде онова френско замотаване в лявата част на защитата ни, топката се прехвърли вдясно, след това Кременлиев изпълни тъч, кълбото някакси попадна в Пенев, без да гледа той подаде към Костадинов и...


Велик мач с оригиналния коментар на Петър Василев и Николай Колев - Мичмана.

Николай Колев - Мичмана: Все още не знам как ще завърши този мач. Има две-три минути до края, но едва ли ще сгреша, ако кажа, че ние дълго време ще търсим такъв френски отбор. Французите с почти нищо не показаха, че ни превъзхождат, и това, че резултатът е 1:1, се дължи преди всичко на нашите слабости. Мисля, че към вратаря и защитниците не можем да имаме особени претенции - няма нищо чудно в това да се пусне един гол тук. Но в средната линия и особено в атаката всички наши футболисти са длъжници, може би с изключение донякъде на Краси Балъков, и то с играта му преди почивката.
Петър Василев - Петела: Старае се според мен и Костадинов, не само заради попадението му.

Мичмана: Разбира се, прекрасен гол. Но от тези трима наши играчи, от които, както се пише, се страхува цяла Европа, се очакваше много, много повече.
Петела: Естествено, ако така завършат нещата, ще се стигне до закономерен изход на борбата в шеста група. Французите допуснаха колебания, но срещу преките си съперници, все пак на това турнирно равнище, което да им донесе целта. Ние ще съжаляваме, че това наистина талантливо поколение български играчи минута и 15 секунди преди края на редовното време изпусна участието си на световните финали. Може би още един шанс ще имат тези футболисти в своята кариера. Той ще бъде на следващите европейски квалификации, но тук, на "Парк де Пренс", лично аз очаквах да играем далеч по-активно в атака и в средата на терена. Жалко, че цялата тежест в тази невралгична зона на футбола - в центъра на полето, падна върху плещите на двама играчи. Балъков даде всичко, на което е способен. Лечков не издържа физически в този двубой. Плътното покритие срещу нашите нападатели от страна на френските футболисти свърши работа. Жинола...(б.р. - настъпва кратко мълчание с леко объркване). И вече може би последен шанс за нашите. Ако успеят да изнесат топката в близост до Бернар Лама, Костадинов влиза на скорост, да видим... и стреля. ГОЛ!

Мичмана: Господ е българин тази вечер!
Петела: Господ е българин!

Мичмана: Господ е българин тази вечер!
Петела: Господ е българин! Не зная, не зная какво ще става тази вечер в Париж, уважаеми зрители. Невероятно! 50 000 души са като попарени. Редовното време изтече. Емил Костадинов с великолепен удар простреля Бернар Лама. Всичките тези думи, които казахме за шанса, за спортното щастие, се сбъднаха. Иска ми се само едно - Лесли Мотръм, иска ми се веднага да свири последния съдийски сигнал, защото вече се играе една минута повече от тези 90. Не зная вие как се чувствате в България - аз просто, просто трябва, трябва да спра. Защото иначе сърцето ми може да не издържи този велик миг на българския футбол.

Мичмана: Всички да целунем Емил Костадинов - героя на този мач.
Петела: Заслужава, заслужава Емил Костадинов. Вече да гледаме към хронометрите. Ето го и края - България за шести път е на световни футболни финали. Ето го целия наш щаб. Ето ги българите да ликуват на "Парк де Пренс". Сега вече мога, уважаеми зрители на футбола, да ви кажа - моята прогноза бе 2:1 за България. При този двубой тя се сбъдна. Невероятна радост на "Парк де Пренс". Вярвам, че в този момент цяла България е на върха на щастието. Искахме тази футболна победа, г-н Колев, и тя дойде. Може програмата да удължи малко времето, защото този миг наистина е невероятен.

Мичмана: В такива прекрасни мачове не бива да се акцентира вече върху спортно-техническите качества на играчите. Наистина нашите блестящо завършиха доброто си представяне в тези световни квалификации.

го мисля тоя мач по телевизията както и всички от сащ '94
радвам се,защото макар и малък друго си е тогава да ги гледаш тия мачове друго си е на запис след толкова много години

Беше невероятно,ромите скандираха "Българи-юнаци",непознати си честитяха поредната победа!Дано отново се случи някога!

Поклон !!! Мисля че този ден 17.11 трябва да бъде обявен за национален празник !

Mislia,4e okolo mesec predi tozi zabelejitelen ma4 edin drug otbor napravi absolutno sa6toto s/u francuzite, s koeto ni podnese "na tepsia" 6ansa pri pobeda vav Francia da igraeme na svetovnoto.Nikoi li ne pomni ma4a Francia - Israel,na koito ma4 sa6to v poslednite minuti israelskia futbolist Ruven Atar prostrelia frenskata vrata i s tozi gol ni otvori vratata za u4astie v Mundial.Razbira se nie se postarahme i slu4ihme.